Малко предистория както винаги – Марио и Мими са там от четвъртък сутринта, Боян и Краси пътуват с три часа преднида пред нас, а ние, ние тръгваме към 04:30 в петък...
По предварителни данни вятъра е ужасен,а въните меко казано отблъскващи :)
Към 07:30 изгревът ни хваща на магистралата
Към 08:45 благополучно пристигаме на уреченото място, а там само лек бриз и празни колесари...
Започваме да опъваме наща си сергия и в далечината забелязвам Марио ...а той тренира та пушек се вдига...
Тук вече „къщата” е построена, а „кораба” приводнен...
Влизаме да видим как е хавата на тролинг понеже сме тук за сефте ...а брегът е все още пуст и нищо не вещае предстоящата инвазия...
Добре,че нямаше катаджии оти бехме забравили хендсфрито...
И в далечината се явява парахода на организаторите...275...ама,че скромно :)
Влачихме има няма 30 минути и гледам едни симпатични храсти във водата...викам абе дай да видиме от ръка що ще стане...първо хвърляне...и авансссс...егати простака...кеф...
Вдигам аз след моя воблер някъква сянка, но така и неще да атакува, сменям тактиката с един екогиър и БИНГО...първото щукле...
Краси и Боян ни надушиха и се присъединиха към забавата ни :)
А пък ние си хващахме щуклета с равномерно темпо като най-дащни се оказаха воблери с жълтеникаво-оранжев цвят...
Една да реша да снимам как отплува и тя за благодарност ме поокъпа
Междувременно вече имаме два простака в актива и решаваме да излеземе да хапнем...
Марио връзва добитака на коневръза...
През това време до нас се настънява Росен, който до този момент не познаваме...е през последвалите 2 дни бяхме на една маса и доста се позабавлявахме...
Хапнахме набързо, извадихме лайт спинингчетата и решихме да се позабавляваме...тука малко поза с екипите...
Тръгваме навътре и вече си личи, че ще има някъкво мероприятие като съдим по окупираните брегове...
Ех, ама съм си фотографче от малък...
Отдалечихме се достатъчно от навалицата и ги започнахме...е няма такъв кеф...толкова бех запленен,че отебах снимките...е направих няколко за протокола...
Завършихме с 20-тина щучки и се прибрахме за оперативката и вечеря...Отидохме на мястото отредено от организаторите изслушахме инструкцийте, запознахме се с Емо,пуснахме малко сомчета,посмяхме се с него..... и му откраднахме кофата ...Коментарите на един от биваците на хора от форума няма да ги коментирам...След това нищо интересно не се случи,освен , че палихме една скара със спирт от петромакса и помпата от лодката...ама чудни пържоли излязоха...Бяхме поуморени и си легнахме рано...Имах чувството,че цяла нощ прииждаха коли и лодки...На сутринта до нас се беше събрал целия горнобански екип и чакаше на нисък старт... А небето,небето приказно...
Тук два от наще отбора тръгват към първи сектор.
И горнобанската група се готви да отплава...
Ние се падаме във втори сектор(най-близо до лагера) и тръгваме последни. След 5 минути се озоваваме в центъра на събитията...
Старта на състезанието беше даден и потеглихме...Решихме да мръднем съвсем малко и да ги почваме...Няма и 100 метра след като пуснахме воблерите и сефтето влезе в кепа – мерен костур на двуделна рапала...Последваха още няколко тигела там като имахме една изкарана маломерна щука,една риба която се откачи преди да я видиме и една мерна щука откачила се преди кепа...Това беше от първия манш...В телефонен разговор Марио с червения Зебек с треперещ глас каза ,че е изпуснал щука къде 7-8 кила...
20мин. преди края на манша съотборника ми, който ми е малко брат отнесе плуфката...а уж било състезание по тролинг...
А тук съдиите зорко наблюдават дали състезателите не мамят...
Стана 12:00 и отидохме в лагера да хапнем и да разменим малко инфо от съседните зони...
Времето в приятна компания лети и неусетно стана 14:30. Запътихме се към трети сектор и видяхме,че имаме 10 минутки...точно толкова ми бяха нужни да ковна 3 щуки на спининг в един залив...в интерес на истината имах три подавания и три реализирани риби...Снимки нямам защото времето ни притискаше...Отидохме на уреченото място и съдиите пак дадоха старт...Много тегав беше тоя етап...Нямахме и чукване,но упорито настоявахме нещо да се излъже...Уви... Междувременно започна леко да се заоблачава...
Както започна да се заоблачава, така започна и да препръсква...
Забравих да спомена,че нямахме никаква връхна дреха...Бяхме по къси гащи и тениски...Добре, че дъждобраните не излизат от лодката...
Към 19:00 бурята започна да се усилва и решихме,че е време да се запътим към бивака...
Спирам мотора и започвам да прибирам въдицата, последва удар ,но уви рибата не успя да се закачи...в момента, в който извадих воблера от водата много ясно си личеше слузестата следа оставена по влакното ми... викам на брато скии копеле сома е тука...е както си бяхме тръгнали, така пак пуснахме воблерите и продължихме да упорстваме... но уви разума в нас надделя и към 19:40 тръгнахме към лагера... Такава буря не бях виждал...вълни, вятър, дъжд и студ майка... Към 20:00 излизайки на брега, всички ни гледаха с изумление и ни обявиха за луди... напълно сме си нормални бре... В момента, в който се обляках в топли и сухи дрехи се почувствах човек... А дъждът се усили и стана мармалад...от шипки... :) Захванахме се с вечерята ....Тук Боян упорито разпалва скарата под открито небе...
Краси пък извади „домашна минерална вода”....
Моя милост се заема с доматите за салатата, а брат МУ недоволства,че парчетата били големи...
А пък Марио си забелва краставицата...и то на масата...
Тук Краси в пряк текст ми каза, че е по-добър рибар от мене и едвам ме спряха...
Женската част от компанията ни...
Тук започна да се лее някъква странна течност и се започна ядене, пиене и истории за риби е еййййй такива очи...
Поседяхме, позабавлявахме се и всички мирно и тихо се прибраха по „къщите си”...
На следващата сутрин рано,рано се събуждаме за кафе и сутрешна доза кретенизъм. Часът е 07:02 и съдиите тъкмо пристигат в първи сектор...начало... Утрото беше красиво и поне очите ни бяха пълни...
Минахме през местната църква за кадем, но уви...
След това стигнахме до това място...изглежда много преспективно, но имаше много хора и не сме им пречили излишно...
Продължихме нататък и се набихме в само устие...а там кошмар...веднага обърнахме посоката и продължихме да упорстваме в широкото...въртяхме насам, въртяхме натам – не и не...Този път на брат ми на въдицата сома беше оставил следа за да напомни за себе си...Мръсник... При едно от поредните ни преминавания покрай една скала последва удар и един мерен костур влезе в кепа...решихме,че ще си го запазим за нас...точно тогава Емо и компания не спазваха дистанция с нас и се опитваха да ни съботират :lol: (това беше единствената лодка, с която всеки път като се разминехме си подхвърляхме шеги...големи сте:fish13: )... след 10тина минути хванахме още един убав костур и това беше от към риби...
Тази риба си я взехме за лична консумация...и ние душа носиме
Последва най-досадната част от риболова...събирането на багажа и отправянето към скапаната София...
Още веднъж ЕВАЛА на организаторите и на всички, които са допринесли по какъвто и да е начин това събитие да се състои!!!
Поздрави и догодина пак
