Shtukata's blog
вторник, 13 декември 2011 г.
7-дневен олинклузив на Ивайловград
Та така...
Багажа е стегнат седмица по-рано, а безсънните нощи започват 2 седмици по-рано :)
Пътък 15.07
В 07:00 с Любчо тръгваме от София да пазим мястото и евентуално да открием "пътя до там"
С говорене на глупости не се усеща как изминаваме към 350км. и пред нас се показва приказната гледка
Избрали сме предварително това място и се насочваме натам
Като до там сме стигали единствено по вода :D
Минахме през стената на язовира
И се озовахме в с. Хухла
И поехме по предварително набелязания маршрут
Наоколо имаше диви коне
След това кривнахме от главния път и настана ад под небето...
1 час копахме с една армейска лопатка докато минахме от тук
И след още малко скитане, счупен нож на бронята и откъртен щит пристигнахме...
Направихме оборка на боклука разбира се и се приводнихме малко...
Слънцето печеше, но не пречеше на костуретките и кленчоците да папат
Личеши си, че е минал багера...макар и избирателно
Едно грозно пиле
И едно хубаво
Денят е към края си и ние се отправяме към брега за почивка
На следващата сутрин влачихме докато чакахме останалата част от групата, но освен хубави снимки друго не хванахме
През това време те са имали малко перипети с "покривалото" на лодката така, че ако
някой има излишно покривало за лодка 4 метра да свирка :mrgreen:
Тук вече са многооо близо
Та събрахме се приводнихме всичките 4 парахода разпределихме се и тръгнахме пак по чукана...
След малко дооформяне с голямата лопата и кирката всички минаха и след малко
всичко си беше по мястото...
Тук кипи труд :mrgreen: или кретенизъм
А тук правим масата (ДАНО НЕ Я ИЗГОРЯТ ПЕДАЛИТЕ)
Н`здраве
Тадааа
Имаше екстри и за женската част...ама кой налази първи...
Я кой се е събудил
МНОГО ВАЖНО !!! (и фанта портокал не е)
Разпънахме панаира и ги почнахме...
Обаче неще и неще...
По едно време решихме да си хванем някой клен и заложихме на 4-5см. воблери
Е да ама не...след няма и 5 минути удар...лягане на дъното...плашене с мотора и
вадене от водата
Та това беше сефтето...слънцето залези и ние си прибрахме в лагера
Така се чукат пържоли с Уиски
А така се прави салата
А така се прави жарава
Мисля, че всички знаем после как се яде :mrgreen:
На следващата сутрин рано-рано сме на линия
Посрещаме изгрева на вода
Хоп клен (на този воблер клъвна и сомчето)
Хоп, още един
Тук Марио, Данката и Укю (от ляво на дясно)
А водата спи...
Този ден Марио хвана едно сомче, а другите дръгляш...
Вечерта агрегата ненадейно се предаде и всичко потъна в мрак...хороскоп
На следващата сутрин пак от рано на вода, ама найсе - неклюйот...
Към обяд излезнахме на брега и Любчо разкости агрегата да видим може ли аджеба
да се оправи - мне, неможе...
Докато констатирахме повредата Данката влезе в залива да поклъцка костури на
силикон, докато по едно време не си чух името... претичах през храстите и в далечината
ясно си личеше огънатата пръчка... бързо в една лодка и газ...
Един хубав дивак уставно беше налапал червейчето...
След 30сетина минути се предаде в кепааа (въдичето е лайт спининг с 0.16 монофил)
И две клипчета - кепчосването и резила
Привечер излезе много силен вятър и Марио хвана 1 сулка и един гоблен :mrgreen:
Успяхме да си уредим едно мако агрегатче и всичко пак беше ток...буквално
А ей така се хапва...
Някъде от изток започна да гърми и светка и ние с Данката поснимахме малко...
Появи се и хухленския призрак
На следващата сутрин па то рано сме на вода...
Пак посрещаме изгрева...
...а не сме изпратили луната
Видяхме и моторизиран сърф :shock:
И нали новата придобивка...
В очакване...
на това...
Да кажем,че до този момент Любчо нямаше сом на влачене от 10тина години стаж...
Е да ама и този момент дойде...
Вече освободено...
А тук поза с бялата рибка...
За обяд си пръжнахме прясна риба...няма такава вкуснотия
Следобеден тролинг с наченки на поза
И едно сулче в полет
Много риба, много нещо
И като слънцето се скрие си появяват едни малки, нагли и гнусни мушици...
И спасението ...
Междувременно Любчо има второ соме в актива си.
Време е за вечеря, а именно кюфтета с боб....
На следващата сутрин отново сме на вода от рано
Срещаме колега мухар борещ се е кефалите
Срещаме се и с Укю...да даде по цигара
Манекен...
Втори още по-голям манекен
Ей така преди обяд Любчо хвана още две сомчета...ама по-големки - 2.5кг. и 3.5кг.
Към обяд излизаме, товариме се на една кола с Любчо, брат ми, кирка, лопата,
хладилна чанта, и много туби за вода и тръгваме да разучаваме втория(уж по-хубав път)
към селото... Та пътя е по-кратък ама за сметка на това е по стръмен и много
каменист... След кратко изгубване успяхме да стигнем здравия път и газзз...
Натъкнахме се на това семейство
Красота...
Благополучно се върнахме на какао бийч
Данката ме зариби да ходиме за шарани (бил ги видял къде са) е да ама колкото и да
упорстваме нищо не хванахме...
Той се позабавлява на една самоделка с ей този кленчок
А в това време в лагера на бавен огън кръкреше рибената чорба...
Щипка любоФ
На следващата сутрин брат ми и Любчо станаха в 04:45 :shock: уж да хванат големио...
Е да ама големио го нямаше... Към обяд обаче те отнесоха плуфката :mrgreen:
Слънцето напече силно и се отдадохме на кретенизъм...
Снимката не е на фокус ама физиономията е четлива...
Оказа се, че сме пуснали паяжина там...
А за вечеря пресен сом на скара...малко пресолен ама да не ви пука :D
Аз и Укю сме от Отбор Миньор
Марио излезе разочаровано ядосан защото както миналата и по-миналата година
така е сега Митичния му отнесъл всичкото влакно барабар с бияча :twisted:
След вечеря решихме да кльонкаме малко, но уви нищо не вдигнахме...
До 01:00 кльонкахме,а в 04:30 станахме да влачиме...дали сме наред с главите :fish1:
А на сутринта вятър, вятър, вятър и пак вятър...
Трибагреника гордо се вее пред един от лагерите
Лекиии вълнички
Излизаме щото си е утрепия в тоя вятър и Любчо става досаден със следващото си
соме... Даже си ги снимаше с телефона, да не кажем, че ни лъже :lol:
Към 14:00 вятъра поутихна и с Данката ни осъни идеята да тръгнем към широкото да влачиме...
Речени сторено...
След няма и 20 минутки докато си говорехме благи приказки как точно звучи аванса
при удар на прилична риба макарата ми се "запали" - зззззззззззз зззззззз
Бърза подсечка и усетих добро усилие само че без да напъва... помислих си, че може
да е някоя потопена шамандура и погледнах сонара - дълбочината беше над 20 метра... В този момент нещото разбра, че се е закачило и започна борбата...
И го пратихме да викне дядо си...
Егати кефа...
След още 30-40 минути и Данката хвана първото си сомче на тролинг даге
Баба си да викнеш ей!
Поупорствахме още малко и решихме да излизаме...
На брега се готвеше на два фронта...
Вкуснотийки на сач
И супичка
И дойде време за залеза...
Уговорката бе на следващата сутрин да станем към 08:00 и да започнем да прибираме
катуна...
И по закона на гадостта в денят, в който си тръгваме времето е перфектно...
Събрахме всичко, натоварихме го на прицепите и всичко беше към своя край...
Оставихме на следващите:
2 сапуна, гъбичка, 2 стъклени чаши, разпалки, дърва за огън, МАСА и ЧИСТОТА !
НАДЯВАМ СЕ ДОГОДИНА ПОНЕ МАСАТА ПАК ДА СИ Е ТАМ !!!
Както на нас не ни натежа да си закараме боклука на ~40км. няма да ви натежи и на вас!!!
СЪБИРАЙТЕ СИ БОКЛУЦИТЕ БЕ БОКЛУЦИ !!!
Разплетахме колесарите и в колона по един започнаха опитите ни да се измъкнем от рая...
Любчо спука гума още в началото, колата падна от крика и му разцепи веждата, аз
тичах с една резервна гума 2 км. през едни сукаци и дерета, бутахме коли, дърпахме
колесарите на ръка по едни баири коловози...абе яко екшън :mrgreen:
В крайна сметка всички се прибрахме живи и здрави...
Малко снимки за душата (както обикновенно)
КРАЙ
Абе майче стана малко отегчителен разказа...
Цялата тема във ФМ тук:
Абонамент за:
Публикации (Atom)